Прегръщаме се, таралежи във ноща
Боли ни, но натискаме до края
достигаме сърцето си след дни
и падаме прободени във рая
а тънката ни кожа, в рани, все така кърви
не спират да текат емоции и картини страшни
и уж се раждаме красиви, толерантни и добри
а корена ни, чисто его, във сърцето ни гноясва
След пушека на изгорени дни
сред руините на погазените чувства
намазаваме с миро чертите ни без грим
за да възкръснем, таралежи без бодли,
свободни, умиротворени, голи и по детски дръзки
No comments:
Post a Comment