Нечуплива

Не я жали, не я оплаквай
Не можеш лесно я строши
Не я пази от бурите сурови
Погали я, тя расте със дни

Сърдита ли ни е? Не, просто чака
Да спрем със безумната вина
Със втренчените пръсти в мрака
и ритането на жаравата във нас

Не ще я видиш, гневно свила длани
върху лице изпълнено със тъмнина
Разперила криле, над нашите окови
Тя вярва, ще си спомниме за нас

Усмихва се красиво на тъгата
докосва я, превръща я в слана
И с първите лъчи на утрината
Изчезва спомена за вечерта

Не се страхувай от дъжда в очите
Отмива всичко що ни раздели
Приема ни и с копия в сърцата
Надвили драконите в себе си стрелци

Държи ни за ръка, и крачим боси
звъни смехът от неоткритите места
Прости ни, пак шептим
А тя отново ни прегръща с "Приеми се"
докато ний навеждаме глава

И само да си пожелаем, там сме
Където спомняш ли си, безметежни с дни
С обичам се, обичам те вървяхме
И няма кой и нищо да ни раздели