Осмислено

Не се нуждая аз от радостта
признанието вечно на мнозина
Докато чувствам твоята ръка
вървя през тъмнината и се смея

Очите ми вържи, ще ти се доверя,
че крача смело и дори ще пея
ще тичам със усмивка на уста
звукът на сладки думи ще копнея

Гласът ти води ме към новите места
към светлината да умея
да се разбирам, прошка да си дам
да се обичам и на теб да дам от нея

Вървя по тънкото въже над пропастта
Залитам и едва докоснал те с ръка
Осмислям и живота и смъртта
Изкуството да те обичам и живея