Интервю със себе си

Ти кой си?
Най-беглата идея нямам си уви,
но пък 40 коня гоних
ей ги тичат, бесни, без юзди.

Как си?
Неподготвен и в най-прости неща
Защо живея? Как да обичам? Как да простя?
Дори не знам как да благодаря.

Защо, кого виниш?
Всички, никой, себе си сега.

Страх ли те е?
На квадрат и много дъжд изля се в този кръговрат.

За кого?
За мен, за същността една.
Изгубих ли я или пък не я видях.

И после?
Стана страшно и във беседата една
Безсилна съм, ми каза, а после кротко замълча
Едната моя същност тъжно поседя
И бавно, без да бърза, премисли тез слова
Ела ми рече, късно е да съжаляваш,
а пък е рано за вина