Морно лоно във тъмна гора
там лежа и се вдишвам едва
Пея тихо, без думи мълвя
Късам плът, а разкъсвам душа
Блика страх, капе гъста тъга
Пия жадно от мръсна вода
Пълня в шепи, събирам едва
а в сълзите откривам, все аз
Късам тръни, трупам без ред
морни сънища, гняв на букет
сам изплетох си трънен венец
и се разпнах във всеки мой ред
Стъпвам бос, крача в мойта тъма
и през болката викам - жив съм! Сега!
Търся, бродя самичък в захлас
а не виждам, че имаме нас
Помогни ми, подай ми ръка
и не бързай, аз кретам едва
Ще обичаме двама и ще бъдем сега
всеки себе си, заедно за нас
No comments:
Post a Comment