„За теб, на 51“ - от Петя Данкова

Знаеш ли…

понякога се чудя как така стана.

Как от двама души с толкова идеи,

толкова различни ритми,

толкова характер…

се получи нещо толкова истинско.

Не лесно.

Не идеално.

Но наше.

С теб животът никога не е бил „спокоен“.

И честно казано… не бих го искала по друг начин.

Защото ти си човекът,

с когото всичко има значение.

Разговорите.

Мълчанията.

Споровете, които уж са за нещо малко,

а всъщност са защото ни пука твърде много.

Ти си този, който може да ме изкара извън равновесие…

и същият, който ме връща обратно.

И това е любов, нали?

Не онази от филмите.

А тази, която остава.

Която избираш всеки ден,  дори когато е трудно.

С теб съм най-много себе си.

Понякога най-добрата версия…

понякога най-лудата…

понякога най-уморената.

И ти си там за всичко това.

Ние не просто живеем заедно.

Ние създаваме.

Светове.

Хора.

Смисъл.

И някъде по пътя…

се появи тя.

Вяра.

И всичко, което бяхме ние,

стана още по-истинско. 

Wounds that never heal

 Wounds that never heal don't leave any scars

Wounds that never heal show up in my eyes

Tell me should I linger?

Tell me should I cry?

I can keep them bleeding

Better stay inside

Wounds that never heal scratching from inside

Wanna leave me open for the world to pry

Tell me should I care?

Tell me I should try?

Is it worth the fear

Better keep outside

Wounds that never heal shine their perfect light

Wounds that never heal whisper in the night

Tell me should I listen?

Tell me I should try

I can't find the silence

Even if I try

Wounds that never heal don't care about your lies

Wounds that never heal they only wanna fly

Tell me it is over

Tell me I should smile

I better get on with it

The rest of my life

Това е България!

Йе, Йе ….(с български етно мотиви за фон)

Всички сме парти
в кухнята у нас.
Изпита го купих
с първия аванс.

Имаш ли ракия?
Мезето е от вас.
Дупиме си чалга.
Слави е на власт.

Как ше му работим
на тоя ден и час.
Дай си ми парите
парите във аванс!

Айде на Театъра
Ко̀са е от нас.
Пенсията гепих
бабата е в транс.

…

Това е България!
Атомна авария.
Тежка деменция.
Бременна с агенция.

Това е България!
Слагай силикона ся.
Гледай и ауспуха.
Мръсната и уста.

Това е България.
Бутай под масата
Ако те пипнат сега?
Тя е на оня жена!

Това е България.
На боклук територия
Евро продукция
16та република

Да,да.
Това е България
Да, да
Свали си джамеца
Да,да
Хвърли си фаса ся
Да,да
Не ставам от масата

Лекота

Нося тъга, направи ми дъга
Дъждът не ми е вече по вкуса
Нямам дълга коса, илюзиите за нас оставих във калта
Ръцете ни във погледи преплетени не търсят вечността
а просто лекота

Леко, леко всичко е толкова леко
А да живееш, как понасяш тази лекота?
Леко, леко всичко е толкова леко.
Дните ми минават в непоносима лекота.

Светлината на деня се блъска между двата бряга на нощта.
Опитвам се да помня всичко, носиш ли от живата вода?

Леко, леко всичко е толкова леко.
А да живееш, как понасяш тази лекота?
Леко, леко всичко е толкова леко.
Искам да живея с твоята лекота

Данък Добавена Стойност

Не искам захар, вечер на солта е
Започваме с тренираната лекота
Да свирим по оголените струни
до гаснещия фас на сутринта

Искаш да спорим какво ти дължа
Колко голяма да е тази лъжа
Искаш ли да преклоня глава
Да ти се поклоня, да се смаля

Обичам те, приемам те,
с цялата душа
Но данък добавена стойност
на никой не дължа

Все още плещим глухи за срама
Незрящи за крещящата ни радост
признанието днес е в любовта
А тя се смее в кривото ни огледало

В толкова думи ме превърна
целият ми свят се преобърна
Хиляди поводи гръб да обърна
А колко искам аз да те прегърна

Обичам те, опитвам се,
с поемам те с очуканата си душа
Но данък добавена стойност
не ти дължа

Вървя по тънкото въже над пропастта
Залитам и едва докоснал те с ръка
Осмислям и живота и смъртта
Изкуството да те обичам и живея

—————
Не се страхувай от дъжда в очите ни
дървото той ще напои
като пясък на вятъра тъгата пусни
просто ме целуни, просто ме целуни

Искам да съм с теб едно

Обхождам хълмовете ти с изтръпнали и обладани устни.
Изгубвам се опиянен във глъчката на радостта.
Докосвам те със изгорени пръсти, а ти целуваш ме и прелъстяваш моята възкръсваща душа.

Не ми се смей, аз те обичам до полуда, по детски честно, на безкрайно умножена честота.
Не мога да повярвам, че да си щастлив е толкоз лесно но пък на кой му пука за това.

Аз искам да съм с теб едно.
Целите едно цикламено кълбо. 

Спасение

Обличам чувствата на мойте хора
Нося чужди дрехи и залитам от умора
Преглъщам егото, а себе си не мога!
Но спасение дебне, от всяка страна

Ако протегна силно ръце?
Ако прегърна всички до мен?
Ако ми пука през целия ден?
Ще реша ли и този проблем?

Хиляди спомени ме срещат на живо
Фалшиво ме питат как съм сега?
Излъгах! Сам със себе си се боря.
Но спасение дебне, от всяка страна

Не спирам да тичам дори и на сън
Не спирам да падам по лице навън
На лакти, на ръце.
поглеждам вината, увива се. 

Около моите колене.

Реших на улицата да извикам с всичка сила
това, което искам да не спира!
Спасение дебне от всяка страна
Спасение дебне от всяка страна