„За теб, на 51“ - от Петя Данкова

Знаеш ли…

понякога се чудя как така стана.

Как от двама души с толкова идеи,

толкова различни ритми,

толкова характер…

се получи нещо толкова истинско.

Не лесно.

Не идеално.

Но наше.

С теб животът никога не е бил „спокоен“.

И честно казано… не бих го искала по друг начин.

Защото ти си човекът,

с когото всичко има значение.

Разговорите.

Мълчанията.

Споровете, които уж са за нещо малко,

а всъщност са защото ни пука твърде много.

Ти си този, който може да ме изкара извън равновесие…

и същият, който ме връща обратно.

И това е любов, нали?

Не онази от филмите.

А тази, която остава.

Която избираш всеки ден,  дори когато е трудно.

С теб съм най-много себе си.

Понякога най-добрата версия…

понякога най-лудата…

понякога най-уморената.

И ти си там за всичко това.

Ние не просто живеем заедно.

Ние създаваме.

Светове.

Хора.

Смисъл.

И някъде по пътя…

се появи тя.

Вяра.

И всичко, което бяхме ние,

стана още по-истинско.