Кръга на живота аз беспирно въртях
Един поглед ме срещна пълен с мъдрост и смях
И препънах се, паднах, учуден поспрях
Ти намигна ми жарко, слисан аз замълчах
После гръм ме удари, всичко замря
Ти прегърна ме топло и ми каза ела
Посред тъмната меса, ведра песен изпя
Изведнъж ми олекна, няма вече тъга
Ти повдигна глава, а очи сведох аз
Ти целуна ме нежно, и сърцето ми спря
И със радост обви ме, и дъхът ми замря
После с обич заля ме, за да пия без страх
Малко вятър бе нужен в тези мои крила
Да живея живот, пълен с теб, с чудеса
една ласкава дума, един лъч светлина
моя мила лудетина, знам, любов е това
No comments:
Post a Comment