Усмивката ти каца пак на мойто рамо
когато спъна се и паднах по очи
а коленете ми до кръв раздрани
лицето ми напълват със сълзи
Усмихвай се, когато се отричам
танцувам със вината менует
докато тя гримасничи през зъби
аз търся изхода от тоз дует
Усмихвай се, когато викам
и огледалото високо дръж
да видя уродливата си маска
самозабравил се за сетен път
Усмихвай се, когато те докосвам
а ти настръхнала, над мене бдиш
когато похотта ни сутрин гасне
превръщайки и спомена във пир
Усмихвай се, когато ти се вричам
да бъда себе си, когато най-боли
да те обичам, без да искам
Усмивката ти, бих простил
No comments:
Post a Comment