Sunday, November 17, 2013

Благодаря

Тичам през глава, летя на пръсти
Откривам те със навлажнени устни
лазурния ти смях на чисти глътки
избухва в багри тъй ефирно пъстри

Измолени от боговете на земята
Лежим прегърнати през пролетта
Двама вечно луди, без утеха
Очакващи, в ръцете на страстта

Потънали в съня на сладко лято
Събуждаме се жадни във роса
Преглъщаме нектара безутешни
на изморените потръпващи тела

Надзъртаме невръстни над полята
загърнали се плахо в любовта
Изчакваме следата ярка на луната
и пак се смеем заедно в есента

Какво да чакам зимата, не знам
аз вярвам в чудеса и в твоя храм
Благодаря, че ме откри защото
сам не бях готов да взимам и да дам

1 comment: