Текст Светослав Сотиров и Петя Данкова
Звездите се раждат, щом затворя очи
Търся в съня си от вятър следи
Пак ме събужда звън на мечти
Не мога да чакам! Сърцето лети!
Не искам да гледам в бяла дъска
Сцената чакам, а вдигам ръка
Виждам, че ходя по сива дъга
Търся в ума си нова врата
Как да не чувам, когато крещи?
Как да се смея на чужди лъжи?
Как да живея?
Как да играя, когато боли?
Как да не пея, когато гори?
Как да обичам?
Тичам, спъвам се и падам
Мечтите рисувам на длан
Ставам! Отново се раздавам
Смея се силно на глас
Като вятър се нося от златни листа
Желания сричам в детски писма
Милиони въпроси защо и кога
Поискам ли знам,че мога сама
Как да не чувам, когато крещи?
Как да се смея на чужди лъжи?
Как да живея?
Как да играя, когато боли?
Как да не пея, когато гори?
Как да обичам?
Тичам, спъвам се и падам
Мечтите рисувам на длан
Ставам! Отново се раздавам
Смея се силно на глас
Избирам да виждам пъстри картини
Океани във шепи държа
Светлината няма сянка
Всичко е само в ума
Тичам, спъвам се и падам
Мечтите рисувам на длан
Ставам! Отново се раздавам
Смея се силно на глас
No comments:
Post a Comment