Приятел

Приятелството ни си тръгна рано
Не чух да затваря врати
Отстъпвало е с крачки бавно
Без да потърси мнението ми

Сега ме гледа бездиханно
под водата от чувства лежи
то го поема в прегръдка от давност
и ми завещава любов от лъжи

Не получих поща за смъртта ти приятел
Не разбрах кога си притворил очи
Давал си задна в ситуации досадни
за да не спорим излишно нали?

Затвори ме като опасна книга
История страшна на припев изпят
Няма за нас ново начало
остана само претоплен обяд

Нали откривахме какво е общо
или всичко било е само отвън
Защото аз не се пазех изобщо
и всичко изглежда живяно насън

Защо ме караш да се питам
къде пропуснах дребния шрифт
къде подминах забранителните знаци
И сега лежа без да дишам на заледения ни път