Знаеш ли…
понякога се чудя как така стана.
Как от двама души с толкова идеи,
толкова различни ритми,
толкова характер…
се получи нещо толкова истинско.
Не лесно.
Не идеално.
Но наше.
С теб животът никога не е бил „спокоен“.
И честно казано… не бих го искала по друг начин.
Защото ти си човекът,
с когото всичко има значение.
Разговорите.
Мълчанията.
Споровете, които уж са за нещо малко,
а всъщност са защото ни пука твърде много.
Ти си този, който може да ме изкара извън равновесие…
и същият, който ме връща обратно.
И това е любов, нали?
Не онази от филмите.
А тази, която остава.
Която избираш всеки ден, дори когато е трудно.
С теб съм най-много себе си.
Понякога най-добрата версия…
понякога най-лудата…
понякога най-уморената.
И ти си там за всичко това.
Ние не просто живеем заедно.
Ние създаваме.
Светове.
Хора.
Смисъл.
И някъде по пътя…
се появи тя.
Вяра.
И всичко, което бяхме ние,
стана още по-истинско.
