Позволявам си да публикувам едно писмо, което получих от любимия ми човек Петя Данкова. Прекрасно е за рождения си ден да получиш такъв подарък и да разбереш, че си истински обичан.
"
Знаеш ли ... има моменти, в които се събуждам нощем, поглеждам те, прегръщам те силно и се разплаквам. Плача за себе си, но от щастие че изпитвам облекчение от нарастващото спокойствие. Плача и от страх да не науча бързо уроците, които живота ми е подготвил защото искам да не знам, да не мога, ако това значи да мога да усещам това спокойствие, тази пълнота за по - дълго.
Знаеш ли... радвам се всеки ден, живея в мечтата си и се оглеждам всеки ден в нея, в музиката, в усещанията, в твоите малки очи, които са моето голямо огледало ...... и се харесвам. Споделям, раздавам, взимам, обичам, смея се, дишам ... Живея. Колко хубаво е, че си до мен и ми напомняш, че съм просто човек, които понякога има нужда от един красив текст за да започне да дава и да приема повече. А колко е достатъчно ... Незнам и какво от това, като мога да лежа до теб и да те целувам докато спиш... кожата ти е толкова мека и ухае на ванилия, толкова позната и нежна, че не искам да променям нищо. Усмихвам се.
Този миг е точно такъв какъвто искам да бъде... и това е достатъчно.
Знаеш ли ... вярвам в малкия миг и големите неща. Жадувам за благодарност и прошка към себе си. Благодаря си за малкия миг, в които те срещнах и си прощавам за големите неща които не съм способна да ти дам. Опитвам се, но какво може да даде човек на другия, ако не може да го даде на себе си.
Знаеш ли... обичам избора и обичам да мисля. Имам неограничен избор какво да мисля и внимавам какво обичам. Обичам теб и се гордея с избора си всеки ден."
