Тихо изсипа се пролетен дъжд
Ти ме погали, останах без дъх
Видях те, прогледнал с детски очи
Тичам, надбягвам страха от зори
Радост запали съчките в мен
Лумна в гората ми огън пленен
Думи избухват без да мълвя
Искам те, приказка моя, една
Теб аз откривам цвят подир цвят
Пръсти заравям в прелестен бряг
Усмивка да търся, готов съм, без знак
Щастлив съм до теб, в този шеметен свят.
No comments:
Post a Comment