Камък

Камък бял срещнах в моя безпът
Силно грееше, смях аз дочух
Тихо седнах, докоснах с ръка
без да мърдам заслушах едва

Песен пееше камъка млад
Сам на себе си, радвал се пак
Как тревата присядала в мор
Как елите пригласяли в хор

Песента му ме стопли, засмях се със глас
И подхванах да пея учуден в захлас
Топлина ме обгърна, отдадох се аз
и в душата на камъка, тебе видях

По-прекрасна от пълна луна
Една утрин от нежна роса
Топъл дъжд, пъстроцветна дъга
Ярко слънце, обичам те! Да.