В тишината на пътя намирам покой
Серпентината тича в зелений порой
Самотата ме милва с грижовен застой
аз не бързам да свърша и с този завой
Търся и преоткривам, ласка в медни коси
поглед благ до полуда, незаметни очи
До мен тихо бленува, все тъй сгушено спи
Моето мило момиче, радост блика, тупти
Ний пътуваме двама, заедно вплели ръце
и духът ни се слива в аромат на поле
Моето мило момиче, тръпне и ме зове
без пътека към залеза тръгнахме
в устните ни море.
No comments:
Post a Comment