Someday

Some days my life it's just too much
I never seam to have enough
I'm wasted of the pain inside
So tired of being unfound

Driven, full of lasting impressions
I don't need no damn anticipations
With so much love I want to share
I need you to teach me how to care

I'm the one with love to give
I'm the one with minutes to breath
I'm the one to take you home
Make love to you until the sun is gone

I'm tired of faking a living
Impatient for your kind forgiving
The look of love upon your face
Is all I care to embrace

на Ани ....

... малкия ми 6 годишен ангел

Мигът ми, с радостта си ти огря
Смехът ти порази ме без пощада
Пашкула детски разпиля
и виждам те красива, пъстрокрила, ярка

Кристална, пивка и щастлива
Оглеждам се в по детски истините ти
и като бързей тръгнал към реката дива
ти търсиш да откриеш свойте рицари

А аз присядам със замислена душа
Присвивам устни във въздишка блага
но не и за да страдам от това
че тръгваш ти, по пътя на раздялата

Уроците ти кратки взимам в мир
Обичам мъдроста на твойте дарове
но още търся смелостта
да те попитам, що е щастие

The Room

My first lyrics to become a song written and performed by Petya Dankova....



The Room

Had to play my hand on you

couldn't miss you , no no no
Oh, your eyes went down , o , o
Now I know you won't let go

Next thing I know, no more rules
Clothes all over, cruel seduce
Daring move on's, say no more
Savage noises, on the walls

Pleasure never leaves the room
Heat is on, and we go uhmmmmm
Sun is crashing in the morning sky
Burning sins after a night so high

Something unexpected
Waiting to unfold
Never ending story
Of a game so old

CHORUS:
Drive me to the end and back
Give in like you never have
Charge me to the very top
For another round of Mr. Hot

Whisper in my ear so slow
Dirty secrets never told
I'm on fire your are caught
Ready for another shot

Something unexpected
Waiting to unfold
Never ending story
Of a game so old

CHORUS:
Drive me to the end and back
Give in like you never have
Charge me to the very top
For another round of Mr. Hot

Slowly getting on my feet
Hardly breathing, grinded sheets
I'm your pleasure your so cruel
Lust is getting like it never was

CHORUS:
Drive me to the end and back
Give in like you never have
Charge me to the very top
For another round of Mr. Hot

Усмихвай се

Усмивката ти каца пак на мойто рамо
когато спъна се и паднах по очи
а коленете ми до кръв раздрани
лицето ми напълват със сълзи

Усмихвай се, когато се отричам
танцувам със вината менует
докато тя гримасничи през зъби
аз търся изхода от тоз дует

Усмихвай се, когато викам
и огледалото високо дръж
да видя уродливата си маска
самозабравил се за сетен път

Усмихвай се, когато те докосвам
а ти настръхнала, над мене бдиш
когато похотта ни сутрин гасне
превръщайки и спомена във пир

Усмихвай се, когато ти се вричам
да бъда себе си, когато най-боли
да те обичам, без да искам
Усмивката ти, бих простил

Приказка за живота

Вървях си аз по пътя и един ден срещнах човек, който дърпаше няколко големи сандъка. Толкова тежки, че се забили в земята, а той ги увил с едни дебели въжета и дърпа ли дърпа, превил се над тях, тече пот от него, но не спира.
Закрачих до него и го попитах, "Какво носиш човече?"
А той без да надига глава изстена, "Махни се, не виждаш ли че живея."
Много се зачудих на този отговор, но продължих. "Моля те, кажи ми какво носиш в тези сандъци?"
Човекът се изсмя през зъби, "Е как какво, нося най-близките си", рече и продължи да дърпа все тъй усилено.
Стана ми много интересно и вместо да продължа по пътя си, се обърнах и закрачих с него да разбера що за чудата история е това. До сега не бях срещал такъв човек. На вид беше на средна възраст, имаше умни очи, а влачеше тези сандъци и дирята им пресичаше хълмовете, до където ми стигаше погледа.
Не можах да се сдържа и продължих да настоявам. "Моля те, разкажи ми, кой е в тези сандъци и защо си го затворил?"
Човекът поспря, сложи ръка на челото си да се предпази от слънцето, въздъхна и ми каза.
"В първия нося баща си. Толкова ме беше страх от него, че го затворих там и не съм му проговарял от години.
Във втория нося майка си. Веднъж излезе много силна буря и тя се изплаши. Скочи в единия от нейните празни сандъци и рече не мога повече.
В третия е жена ми. Срещнах я докато бродех по света. Бягаше от родителите си, които я гонеха с пяна на уста и крещяха "Обичаме те". Скрих я в единия от сандъците ми и от тогава е там.
В последния съм скътал децата си. Толкова безумия видях в живота си, че реших, най-добре да ги скрия, та никой да не ги нарани."
Стана ми жал за този човек и му рекох. "А помислял ли си да не влачиш тези сандъци?"
Човекът ме погледна учудено и ми каза "Как така, ами че аз това съм правил цял живот, какво ще стане?"
"Искаш ли да опитаме" рекох аз. Човекът неохотно се съгласи.
Отворихме първия сандък. От него излезе баща му и каза "Обичам те, такъв какъвто си".
Отворихме втория сандък. От там прекрачи майка му, погледна баща му и попита "Кой е този човек?" и продължи по пътя си.
Отворихме и другите сандъци. Децата му изскочиха радостно, прегърнаха го и започнаха да се гонят наоколо. В последния сандък все още се криеше жена му, надничаше през ръба на сандъка, но човекът бе толкова смаян от случката, че не и обърна никакво внимание. Човекът се изправи, гърбът му изпука, протегна ръце, свали ризата от гърба си, слънцето го огря и стопли сърцето му. Затича се след децата си, който се отдалечаваха викайки шумно, но се спря. Обърна се, погледна ме и ми каза "Благодаря ти!".
В този момент видях лицето му, стори ми се ужасно познато. Човекът продължи по пътя си. На гърба му беше написано "Опознай себе си". Цял живот беше носил истината на гърба си без да я вижда. Зачудих се какво ли пише на моя гръб и продължих напред търсейки някой, пред който да хвърля ризата си и да го попитам какво пише на моя.

Saffron Fields

If you choose to walk beside me
Would you care to feel my vibing
If I invite your heart in me
Can you pace your fragrancy

Gently storm the saffron fields
Lay me down and kiss my tears
Let if flow, let it flow

Don't slip away my morning dew
to walk bear footed in a hue of blue
with hasty grass all wrapped around your knees
and reaching leafs to grab your haunting fears

If you had a choice to see
All that's build inside of me
Would you dare your self to be
The one and only soul for me

The chatter water slips along your feet
to wash away the doubt, to heal
So you can be reborn, as new
in aching love that graced a few

Gently storm the saffron fields
Lay me down and kiss my tears
Let if flow, let it flow

Аз съм този, който ходи с обърнати очи

Аз съм този, който ходи с обърнати очи
Поглеждам се от вътре, а в мрака пак боли
Аз съм този, който броди във кожа от бодли
Невиждана пародия, а смях не ме лови

Аз съм този, който иска, а времето лети
Аз съм метаморфоза, пеперуда на игли
Аз весел таласъм съм, обичан тези дни
Аз буквите ги роня и плача на трохи

Аз съм този, без когото детето в мене спи
Аз съм нуждата, която тъй силно ме вали
Аз сън живея в песен, ела ме събуди
Аз съм този, който ходи с обърнати очи