Кога човек разбира, че е истински обичан...

Позволявам си да публикувам едно писмо, което получих от любимия ми човек Петя Данкова. Прекрасно е за рождения си ден да получиш такъв подарък и да разбереш, че си истински обичан.

"Знаеш ли ... има моменти,  в които се събуждам нощем, поглеждам те, прегръщам те силно и се разплаквам. Плача за себе си, но от щастие че изпитвам облекчение от нарастващото спокойствие. Плача и от страх да не науча бързо уроците, които живота ми е подготвил защото искам да не знам, да не мога, ако това значи да мога да усещам това спокойствие, тази пълнота за по - дълго. 

Знаеш ли... радвам се всеки ден, живея в мечтата си и се оглеждам всеки ден в нея, в музиката, в усещанията, в твоите малки очи, които са моето голямо огледало ...... и се харесвам. Споделям, раздавам, взимам, обичам, смея се, дишам ... Живея. Колко хубаво е, че си до мен и ми напомняш, че съм просто човек, които понякога има нужда от един красив текст за да започне да дава и да приема повече.  А колко е достатъчно ... Незнам и какво от това, като мога да лежа до теб и да те целувам докато спиш... кожата ти е толкова мека и ухае на ванилия, толкова позната и нежна, че не искам да променям нищо. Усмихвам се. 

Този миг е точно такъв какъвто искам да бъде... и това е достатъчно. 

Знаеш ли ... вярвам в малкия миг и големите неща. Жадувам за благодарност и прошка към себе си. Благодаря си за малкия миг, в които те срещнах и си прощавам за големите неща които не съм способна да ти дам. Опитвам се, но какво може да даде човек на другия, ако не може да го даде на себе си. 

Знаеш ли... обичам избора и обичам да мисля. Имам неограничен избор какво да мисля и внимавам какво обичам. Обичам теб и се гордея с избора си всеки ден."

the 14th

You listen careful
to the simplest wishes of my days
You mend my gestures
small enough, to make immense
and even though it seams
there isn't much to gain.
You point the bright spots
rays that keep on rushing
through my rain.

I'm sorry and I know,
that there is no excuse
for absent flowers, twisted truths
You're raving hurt because of my neglect
and missed me far too long
embracing all dangers of regret
Please forgive me.
How can I forget, that I'm in love.
Forever at your debt.

Naked soul

Secluded creatures litter my beat
Blind and folded spilling the heat
Burning human drives inside an SUV
Pushing corpses over rotting limbs

Overwhelming sorrow stiffens my gut
Never ending smell blurs out my sight
Kids bolt lightnings, shinning my way
Sleepers are crazy, bleeding my day

We are creatures of light climbing body parts
We are shouting to deaf to our people at heart

No hands to hug my mother. We are lost
No legs to run to my father. We are broke
No heart to warm my lover. We are cold
Solace for my naked soul. We only need

My mirror glimpsed the truth inside.
Shivering naked in the freezing lights
Hit the breaks, my heart is in a drift
She screamed "I dare you! Pick me"

We are creatures of light climbing body parts
We are shouting to deaf to our people at heart

No hands to hug my mother. We are lost
No legs to run to my father. We are broke
No heart to warm my lover. We are cold
Solace for my naked soul. We only need

Благодаря

Тичам през глава, летя на пръсти
Откривам те със навлажнени устни
лазурния ти смях на чисти глътки
избухва в багри тъй ефирно пъстри

Измолени от боговете на земята
Лежим прегърнати през пролетта
Двама вечно луди, без утеха
Очакващи, в ръцете на страстта

Потънали в съня на сладко лято
Събуждаме се жадни във роса
Преглъщаме нектара безутешни
на изморените потръпващи тела

Надзъртаме невръстни над полята
загърнали се плахо в любовта
Изчакваме следата ярка на луната
и пак се смеем заедно в есента

Какво да чакам зимата, не знам
аз вярвам в чудеса и в твоя храм
Благодаря, че ме откри защото
сам не бях готов да взимам и да дам

Трудни Нощи

Не съм аз твоите блага
Не съм приятеля във нужда
Не съм на други ласките в дъжда
Желани, търсени но чужди

Не ме разбра и припозна
Не ме дари и с нежност чиста
Не ме отхвърли, но разля
свещеното за двама нужно

Не бе ни болка, ни тъга
изтекоха отдавна тези злости
но нещо вътре ме раздра
защото няма те до мене нощем

Seas the day

The sun kept whispering to me
You think you are in trouble deep
I saw you wide awake from cuddle sleep
but non the less the road ahead is steep

Seas the day, its up for me to keep
Seas the day, is all I crave for deep

The moon still pale was insisting on her story
Lean back upon your shoulders for the glory
You only have to leap and set off sorry
unsettling is the road divine enough to worry

The wind was steady smiling with a twitch
I know you think you have a glitch
Let there be love just make a switch
Your head above the clouds will cure the itch

Keep sails steady, roamed the water bleak
The odds are all in favour of your trip
It isn't worth, to dwell on things behind
The ocean up ahead is all you ever find

Когато звездите изтлеят

Когато потънал до шия
в очите ми бликнат игли
във ириса ти ще откриеш
Искрицата пламък превит

Не бързай, поспри, погали я
ликът и с ръка проследи
Налей от нектара да пия
От устните мои вземи

Когато звездите изтлеят
Във валса на млечния рид
Тогава  в луната ще видиш
Ти дар от небето ушит

И после духът ти ще сети
Във моята тъмна страна
На гордиев възел нощвите
Отвързани с лека ръка